Лекарското крило

Момчето се събуди.Чустваше се страно сякаш емурял ис лед това се е
съживил.Сестрата му пудна една чаша чай под лицето.Той едва я испи.
Чайят бе много горещ и той си попари устата.Чудеше се защо е лекарск-
то крило.Погледна към амулета си на който беше исписано името му с
древно египетски йерогливи.Той светеше.Изражението на лицето му се бе
променило.Сега изглеждаше по-Оплашен от всякога.
-Ооо не.Каза той.
...Това може да означаваше само едно " Той " се бе пропудил отново.
...Аки не бива да разбере какво става.Мислеше си Сайръс на ум.Той не искаше да я замесва втова защото беше твърде опасно.

Aки усети че Сайръс е буден и отиде до него...той изглеждаше много уплашен...
-Какво ти е миличко-учуди се Аки
-Ами...не мога да ти кажа...просто не мога...-мърмореше той
-Трябва да ми кажеш..-Аки го прегърна

Кенто се чустваше по-добре и реши да отиде при тях да види ка ке Сайръс!
-Ей човече какво става?Май здраво поуплашихме Аки а?
-Мхм.-измърмори Сайръс
-Какво има?-попита Кенто.

Бе твърде опасно и той не искаше да я замесва в това.Неискаше да я изгуби.Освен това тя не бе посветена като него.Амулета продължаваше да свети.Сайръс се притесни тя да не го бе видяла и го се опита да го прикрие.
-Какво етова в ръката ти?
-ъ... нищо.Опита се да излъже той.
-Кажи ми моляте.
-Не е важно.
Това,че трябваше да я лъже го съсипвашен,но така бе по-добре за нея.

Кенто успя да зърне амулета!
-Сайръс какъв е този амулет?
-Ам това ли нищо!!!-каза той
-Неее не е нищо кажи де кажи ни какво е та ние сме твоите най-близки хора тук!-каза Кенто
-Ами..ами...

-Kaжи ми веднага-ядоса се Аки
-Няма да ти кажа..не е важно-отговори Сайръс...
-Така ли??Е тогава и аз не съм важма-Аки се ядоса и побягна нанякаде...
тя беше видяла амулета и си мислеше за него...

-Сайръс..кажи поне на мен!Знаеш че ако трябва няма да кажа на Аки..хайде кажи!
-Ам чудя се дали да ти кажа но ок ще ти кажа но си трай пред Аки
-Слушам те!-каза Кенто.

-Не мога да ви кажа.Отвърна той.
-Трябва да ни кажеш.Каза отново Кенто.
-НЕ МОГА РАЗБРА ЛИ.Изкрещя той като гласът му утехна в стаята.
-Какво ти става?Попита го Аки.
Той понечи да се изправи от леглото,но Аки го пудна към леглото.

-Kaжи ми веднага-ядоса се Аки
-Няма да ти кажа..не е важно-отговори Сайръс...
-Така ли??Е тогава и аз не съм важна-Аки се ядоса и побягна нанякаде...
тя беше видяла амулета и си мислеше за него...

Сайръс стана рязко от леглото итръгна след нея.Не можеше да си позволи да я загуби само заръди своята глупост.
Когато я настигна я хвна за ръката и тя сие обърна.
-Добре ще ти кажа,но не тук а някъде другаде.Нека да отидем някъде.
-На онзи хълм искаш ли?
-Добре.Не ми се сърдиш нали.