Гората

Сайръс се събуди беше чул някой да плаче.Стана от земята и се запъти към мястото от където идваше плачът.Мина през един храст и видя Акира момичето скоето се бе запозна вчера която плачеше.
-Какво има добре ли си?Попита я той растревожено.

.P.S.Ако ти преча ми пиши ЛС зада си изтрия поста.

-Дали съм добре...дали съм добре-изкреща Акилина....-според теб как съм...така като ме гледаш....
-ЪъЪ....зле си...-отговори Сайръс
-АМи да зле съм...при това много...искам да умра....
-защо?-попита момчето
-Защото...защото ме зарязаха...

-Зарязяха.Кой те зарязя?
-Приятелат ми.
-Ооо тава обеснява всичко.Но баш да искаш да омреш защото те е заряз-
ъл неми се вярва.
-Вярвяй ако щеш.И тя се обърна и трагна на някъде.
-Хей чакй.Викна сайръс след нея като я последва.

-Kaкво искаш??-извика Аки
-Искам да останеш жива-отговори момчето-защото си толкова добра и мила...ти си човек,който не заслужава да умре...
Аки се обарна...прегарна Сайръс и каза:-Благодаря ти за милите думи...но наистина не знам какво да направя ;(

-Ами като за начало не се самосажалявай.И недей да плачеш за човека който явно нете оценява и заслужава.На теб просто не ти утива да плачеш.
-Не мога да повярвам,че ми изневери.
-Както казах той не те заслужава.Не,че познавам момчето но явно е дос-
та заблуден.

*не ми е изневерил....*

-Аз много често плача попринцип....-каза Аки
-А не си заслужава-отговори момчето
Аки не знаеше какво да каже...в главата и беше само едно..."защо винаги на мен"...

-Ей я по-весело.Каза момчето като забелязя тъжният и поглед.
-Както вече знаеш не съм от много зговорчивите.За това пък не изпадам
в бодобни ситуации.
-Ооо и защо така?Попита го Аки.
-Предполагам за да се предпазя от неприятности.Отвърна той.

Зеин бе разбрал какво се бе случило и се затича към гората.
-Чух за... ъм знаеш какво.Спокоино.Не си струва да се самоубиваш.Ти си добро момиче
 няма защо да правиш това заради унази... И мен са ме изоставяли вярно че първия път ти е зле и мислиш че живота 
няма никъкъв смисал,но не е така.Сигурно има много момчета на тоя свят дето не биха ти изневерили ако сте гаджета Живота продължава!

-Е аз ще ви оставям.Каза Сайръс като тръгна към замъка.
-По чакай.Къде отиваш.Попита го Аки.
-Ня ма причина да оставм повече тук щом той е тук.И той позоче Зейн.
-Сигурен съм,че той няма да те остави да се съмоубиеш.Вече си в сигурни ръце.Довиждане.
И той се обърна и се запъти с бързи крачки към замъка.

-Вече не мисля да се самоубивам...ако не за друго то поне за приятелите ми ще живея...-отговори Аки
-Благодаря ви че ми спасихте живота...вие сте истински приятели....в този момент съвсем малка усмивка се появи на лицето на момичето

-Какво по-дяволите става тук?Аки...какво ти е затича се Кенто към нея?Момчета какво става?
-Ами тя искаше да се самоубие заради Текераки оставил я е!
-Ооо Аки....недей така!-каза Кенто отиде и я прегърна-Няма нужда да плачеш за това няма нужда да страдаш...ти имаш толкова много приятели...Виж,Аз,Зейн,Сайлър...
-Да..-имзрънка тя
-Хайде хайде да са махаме от тук-каза Кенто и отново прегърна Аки!

Кенто беше завързал очите на Аки с кърпичка!
-Това е нашето специално място...тук сме преживяли толкова много-каза Кенто и се усмихна,след,което целуна неговата любима!
-Хммм и като те знам колко си див...предполагам къде си ме довел!
-Така ли?-каза Кенто и набързо свали кърпичката.

Оооо така ли мислиш-захили се Аки...знаеш колко ме е страх...и момичето се сгуши в Кенто...той само това чакаше..да бъде в прегратките й....двамата се разхождаха гушнати...а по едно време седнаха на един камък...доста познат за тях...
на него се бяха спънали един път

Кенто беше толкова щастлив...сигурно нямаше по-весел и радостен човек на света от него!
-Обичам те!ОБИЧАМ ТЕ!-изкрещя момчето на най-хубавото момиче!
Тя го гледаше странно.

И как нямаше да гледа странно...като самия Кенто се даржеше странно...беше толкова влюбен в Аки,че не контролираше чувствата си...стана от камъка и без да се замисля...започна да къса трева и листа и да ги хвърля...а те нежно и плавно падаха към земята...

-И сега върха на сладоледа!!!
-Какво имаш предвид?
-Ще видиш!!!-каза Кенто и се запъти към едно дърво.
Там момчето разлисти малко шума и извади нещо голямо от плат!
-Палатка!-възкликна Аки
-Да и е само за нас двамата,тук в гората ще спим тази вечер!!!
После Кенто отиде и целуна с език момичето!

Момичето още повече се стресна...Кенто наистина се даржеше странно
-Ейй палавника-извика Аки...ела тук...Кенто дойде и тя го целуна..
-Обичкам те...-изкрещя Аки...
-И аз и аз миличко..-въздиша Кенто
Двамата влезнаха в палатката

Те закопчаха палатката....така,че нямаше никой да ги безпокои...най-много някой да забележеше,че ги няма...но какво пък...те се обичаха и това беше най-важното!
Вътре Кенто започна да целува Аки...все пострастно и по-страстно!
-Обичам те
-И аз много те обичам
те започнаха да се събличат.

Текераки...ича си ЛС-та за това - няма да те унижавам и да ти трия постовете...но мисля че и сам можеш да прецениш къде се играе рпг и къде се пише лично.
Впрочем... утре... примерен турнир - ти имаш опит нали? В смисъл че...и в друг форум си се дуелирал - ще им покажем пробно как се играе

Беше рано сутрин а Сайръс се бе зъпътил към гората.Носеше кошница с различни лакомства и одеало.Беше си наумил да се възползва,че всички спят и да си устрой малък пикниг.Седна на една полянка и постели одеалото.
Седна върху него изапочна да разопакова едно от пакетчетата с чипс. Беше решил да се наслаждава на хубавото време докато още можеше защото скоро щеше да започне турнира за дуелиране ,а той искаше да го спечели на всяка цена.

В същия момент се зададе Аки
-Хей Сайръс-извика се момичето-добро утро
-Хей-отговори Сайръс и няколко чипса паднаха от устата му
-хихихихи-засмя се Аки-как си
-Добре съм...,въпроса е ти как си
-Ами аз аз лии ами супер съм засмя се момичето...Ъъъ...може ли малко чипс
-ooo разбира се-отговори момчето и навря плика с чипса точно пред лицето на Аки

-Искаш ли да ми правиш компания,не мисля че съм в състояние да изям всичко което донесох такаче ще се нуждая от помощ.
Аки пое пакетчето чипс от неговата ръка седна на оделаото.
-Какво си си донесъл за ядене.
-...ъ наколко чипса,една бутилка кола(май ще трябва да си я разделим) и
една ограмна кутия със сладолед.Каза момочето докато ровеше из
кошницата си.

-мМмм...сладолед...от кога не съм яла сладолед....а аз си мислих че Зеин яде много-засмя се момичето
-еей дай малко кола...и Сайръс навря бутилката пред лицето на Аки..
-Ей по спокойно бе ще ме улейш...после ти ще ми переш блузата
-Oк Ок нямаш проблеми-засмя се момчето

На небето се бяха появили тъмни облаци.Изведнъж задуха силен вятър и заваля силен дъжд.
-О не сладоледа ми и чипса.Сайръс се бе развикал.
-Бързо помогними да преберем нещата в кошницата.Помоли я той.
И двамата бяха мокри като кокошки.
-Страхотно развали ми се пикника.Каза ядосано Сайръс.Те бяха се скрили
под коранатана едно голямо дърво.