Езерото

Езерото не е никак голямо и човек не може да се удави в него но може да си прекара хубаво с приятели - водата не е студена и през лятото това място е много популярно

Когато Джин видял езерото му се сторило приятно и който искал можел да ходи с него там вечер,когато луната го освети.

след като бяха седнали на пейката в градината Текераки и Аки дойдоха на езерото...потопиха си краката в него и се гушнаха...седяха така около 1 час после се целунаха и решиха че вече е време да се прибират...и тръгнаха към замъка

Аки и Текераки излезнаха от замъка и дойдоха до езерото...Аки прошепна на Текераки:
-Виж колко е красива луната....и се усмихна
Текераки беше много ядосан,защото Али бе прекъснала романтичния момент,в който той бе предложил на Аки на станат гаджета...сега целият беше изтръпнал и чакаше отговора на Аки...въпреки че сигурно нямаше да го получи....
Аки прегърна Текераки и му каза:
-Не се сърди на Али...по добре че ни прекъсна вътре...защото някак си там беше много зловещо за този романтичен момент....
Аки се узмихна и със доста силен глас каза:
-Отговорът ми е "ДА"
Текераки не можеше да повярва на това което чу...той извади една 24 каратова усмивка и вдигна Аки на ръце,повтаряйки че я обича...

Текераки я завъртя силно във въздуха а после я пусна на земята - прегърна я и я целуна - беше тъмно - луната се отразяваше в езерото - никой не беше наблизо за да развали момента а те бяха влюбени.
-Обичам те Аки - каза той и я целуна отново - дълга, страстна целувка... бутна я до едно дърво и продължи да я целува... лежаха на студената земя и се целуваха...
Текераки бе найстина щастлив.. по-щастлив от всякога. Той целуваше врата й нежно и й остави лека смучка..

на Аки и беше студено....тя предложи на Текераки да влезнат отново в замъка....двамата станаха от земята и се прегърнаха...тя го целуна леко по нослето и двамата се запътиха към замъка

Следващия пост го пише Текераки където реши

-не разбирам - започна Текераки - И тук няма учители и никой няма да ни види!
Тъкмо да каже "или просто ти не искаш да си с мен" когато се сети че сигурно й е първият дето.... и просто кимна. Тогава това трябваше да е нещо специално - не можеше просто ей така да стане набързо в един от коридорите... не
Той я прегърна:
-Добре - няма да бързам вече - но искам да ми дадеш да разбера когато си готова найстина - чу ли?
Хвана я за ръка и я поведе към момичешката кула - искаше да я изпрати - вече бе късно и повечето ученици си бяха легнали

почакай малко.....спря го Аки...не те разбирам точно...за кое да съм готова.... учудено гледаше момичето...наистина Текераки и беше първото гадже....тя не знаеше как да реагира

Текераки само й се усмихна - оо - тя разбираше и още как.
-Хайде - да се качваме нагоре. - и той си я гушна
Вървяха бавно и бяха щастливи. Навън бе започнало да вали и капките удряха прозорците... Текераки бе за първи път с такова момиче но бе решен да се държи както трябва

Аш стоеше на брега на езерото и хвърляше малки камъчета във водите му.
Умираше от скука и вече усещаше че се отчуждава от другите - а в крайна сметка и той беше на 17.
Щеше му се да бе отишъл на купона... но все пак бе директор на училището.
Единственото което му остана бе да се надява някой да дойде... в главата му се въртеше образа на едно момиче и от една страна да бе на 17 а тя малко по-малка и да можеше да бъдат супер двойка, но от друга той бе директор а тя ученичка..

В това време дойде Минди.Те тамън бяха минали през портала с Зейн и тя бе решила да излезе малко да чист въздух да се поразходи и изведнъж забеляза,че някакво момче седеше край езерото и си подхвърляше камъчета.."Кой ли пък ще е това?" Помисли си момичето..Тя се приближи малко и видя че това е директора на училищет..но все пак Минди отиде до него:
-Ей защо седиш сам тук..

-Здравей - усмихна се Аш
"леле - имало хора в това училище " - мислеше си той и се доближи до нея
-Минди нали?
Все пак бе длъжен да знае имената на всеки един
-Да - засрами се момичето.
-Знаеш ли че на древноиндиански Минди означава красота? - и след като щракна с пръсти в ръката му се появи орхидея
Аш я подаде на Минди но щом я докосна цветето веднага изчезна
-Не съм достатъчно силен за да се задържат дълго...
....... и все пак беше стотици пъти по-добър от всички намиращи се тук
-Ще седнеш ли с мен? - попита Аш и измагьоса една пейка
-Да но...да не изчезне и тя като седна - изсмя се Минди
-Няма - спокойно - просто красивите неща се задържат по-трудно.
-Но цветето беше много по-малко...-не разбираше Минди
-Да.. но цветето привличаше погледа ти повече от пейката нали?Защото в него се криеше красотата..-обясняваше той и когато забеляза как Минди бе застанала пред него като малка ученичка пред учителя си и попиваше всяка негова дума

Зеин си донесе гъза до езерото и забеляза как Аш гледаше Минди.Те не го забелязваха.Той видя всичко дори това с цветето,но реши да не се нерви и да вдига скандали,въпреки че виждаше как любимата му стоеше до Аш пред романтичната гледка.

Аш обаче забеляза Зейн
-Хей, ела на сам.
-АЗ ЛИ? - попита Зейн изненадан че прикритието му е отишло на кино
-Да, ти - момчето с мечовете. Седни при нас - хубав купон направи... и като отплата ти давам това -и Аш му хвърли меча който бе дошъл по пощата преди няколко дни - мисля че е за тебе. - после се обърна към Минди - Аз ще тръгвам а ти си помисли върху думите ми - като започне годината..то ест когато имате час при мен ще говорим и за това

Мидни кимна и се усмихна като показа хубавите си бели зъбки.Беше и приятно да си говори със Аш,въпреки че почти никой не му обръщаше внимание или пък се държеше по дисциплинирано,понеже той беше директор..Това със цветето много я заинтригува и и беше интересно да научава нещо ново....Нооо все пак не искаше да кара Зейн да ревнува...
-Хей Аш..кога пак ще се видим..тоестт,кога ще имаме урок..-провикна се Минди
Аш се обърна и само се усмихна и каза:
-Ще видиш..скоро време..-и си продължи
Минди се зарадва и се обърна към Зейн:
-Ей ти си бил голям шпионин..хаха-позакача го тя..-няма от какво да се притесняваш..-тя му намигна,цуна го и си се фръцна и по едно време се обърна и каза на Зейн който стоеше като треснат от мълния:
-Хаха идваш ли или не...-подсмихна се Минди
Зейн се затича,отиде при нея и те влезнаха в замъка..

Зеин се приближи до Минди.Целуна я и каза:
-Обичам те.Хайде да влизаме.
-И аз те обичам.-каза Минди
Те влязоха в замъка и се чудеха къде да отидат.

Минди изтича до езерото,за да види дали Аш не е там случайно...Тя беше много щастлива,но не защото Зейн беше нещастен,а защото най-после спря тази игра на любов межу тях и най-после щеше да е в прегръдките на Ашш!!!
Там нямаше никого,но все пак Минди седна на брега на езерото и се вгледа в помътнелите води и си мислеше "Дано по-скоро да дойде!!"

-Ей...Минди здрасти как си?Чакаш Аш,а?
-Да,нямам търпение да го видя...много го обичам!
-Да...сигурно е така,е как си какво правиш,нещоп ново при теб,като изключим раздялата ти с Зейн и събирането ти с Аш?Какво си правиш има ли нещо интересно при теб?

-Емм всъщност да..нямам търпение да дойде Аш,защото ама много го обичам...!!! ..какво друго да ти кажа...ааа за малко да забравя.. искам да ти се похваля..имам още една причина да съм толкова щастлива..майка ми е разбрала що за човек е новият и приятел и го е зарязала..хаха какво съвпадение ,нали? Ноо не това е добрата новина..тя е чее татко и майка ще се съберат отново...Много съм радостна..
-Видя ли..бях прав а ти не ми вярваше и се беше така отчаяла..-каза Кенто
-Да,за това ти благодаря че ми вдъхна малко надежда-усмихна се Минди..

-Найстина...аз много се радвам за това,пък и за вас с Аш....въпреки,че той не ме харесва,даже май не ме понася...сигурно защото аз исках да тръгна с теб...ииии,нормално е...както и да е,аз много се радвам за вас!!!Наистина...пък..с времето,може с Аш,да се сприятелим Е хайде аз ще те оставям,защото когато Аш дойде няма да му е приятно да ме види тук!!!Предай му поздрави от мен и му кажи,че ви пожелавам успех!
И Кенто стана усмихна се на Минди и тръгна на някъде...

Аш се появи и видя Минди
-Ей, здрасти малката - какво ново? - и както беше закрачил смело към нея я целуна лекичко
Момичето явно не знаеше как да реагира
-Оооо приеми го като целувка от гадже а не като такава от директор
-Хихи- а ти...гадже ли си ми?-попита тя
-А искаш ли да бъда? - отговори Аш на въпроса й с въпрос
-Не овъртай дееее
-Добре тогава.. избери си една ръка - и той показа двете си ръце свити в юмруци
Минди посочи едната - Аш я отвори и вътре се бе появило сребърно сърчице на синджирче
-Позволи ми - и той й го закопча - Прекрасно - и Аш пак я целуна леко този път по врата

Тази целувка много и хареса тя се обърна към него,ови ръцете си около врата му и го погледна в очите:
-Мерси много за герданчето...никога няма да си го сваля..ъмм впрочем знаеш ли че ние със Зейн скъсахме..-тя се усмихна и го целуна по бузата.Не знаеше той как ще реагира по-нататък,но всеее пак предполагаше...

-Скъсахте?!Найстина ли?!?!?! - Аш я събори в тревата близо до езерцето
-Леле!Какво правиш?!?
-Искам да ти дам милион целувки!!Обичам те! - и той я гушна - никой не ги виждаше защото високата трева ги криеше - бе толкова сладко да се гушка с Минди...

-Хахаха...такаа да ти кажа си ми е много добрее,ноо ако дойде някой и ни завари,ще си помисли друго....но честно ще ти кажа...не ме интересува какво ще си помислят другите..не ме интересува чуждото мнение...искам и аз да ти подаря нещо,предполагам много специялно за теб което чакаш от доста дълго време..
Тя се доближи до усните му и най-накрая успя да го целуне..искаше и се този миг никога да не свършва..

Аш усещаше устните й върху своите и това го побъркваше - искаше му се още сега да я обладае но не искаше да бърза. Той все пак пусна едната си ръка надолу по тялото й а с другата я гушкаше
{P}
Колко много го привличаше тя в момента...