Обащата стая

Това беше огромна стая с много дивани, фотьойли, масички, столове и какво ли не - в единия й край се намираше огромна камина а пред нея имаше килимче където някои ученици сядаха вечер и си разказваха страшни истории - това беше вероятно най-уютното местенци в замъка

Йоли влезе в общата стая - търсеше си занимавка. Нямаше никой - или... всъщност грешеше - там беше онова момиче - Алекс. Йоли се усмихна и тръгна към нея. Алекс веднага се изправи:
-Не не -не съм дошла да се бием - обясни Йоли.- Даже напротив.. всъщност...хареса ми това което направи - момиче с характер а?
-Хехе - мерси. Сега... съжалявам малко за постъпката си..
-Няма нищо.
-Защо не седнеш?-покани я Алекс и седна
-Разбира се. - и Йоли седна в нея
-Какво правиш?!?!
-Не мърдааай - прошепна й Йоли - Тази поличка... памучна ли е?- и тя вкара ръката си под нея

Алекс изтръпна:
Какво правеше Йоли? Защо ръката й беше.... там?! И най-вече..защо й харесваше.
Преди обаче да успее да си зададе тези въпроси се усети че целува момичето което до преди ден щеше да претрепе... целуваше я и то страстно... подлудяваше я!

-Алекс!-в стаята беше влязъл и Кенто...-Какво става,ама вие...ама как???
Кенто се чустваше като ударен с мокър чорап!
-Как ака защо се целувате...тинали харесваше Текеарки...,а ти Алекс...целувката между нас нищо ли не значи???
-Алекс не знаеше какво да каже!
Всички стояха и се гледаха.Само Йоли се подсмихваше ехидно!

Какво за Бога става ? OMFG Стига бе Йоли каво правиш ?
Защо така целуваш тази която аз обич... последва кратко и притеснително мълчание Зеин се притесни и погледна Йоли много вбесено.След това излезе в коридора.

Алекс държеше ръката си на устните си... изгаряха. Не знаеше какво защо и как - то просто се случи... /точно като снощи/
-Аз... не знам - призна тя и наведе глава
Все още усещаше вкуса на устните на Йоли върху своите..
-Не знам...- повтори тя и безпомощно се отпусна на пода

Кенто се доближи до нея и и помогна да се изправи!Той я прегърна ислед няколко секунди я целуна по-страстно дори и от снощи.
-Е хареса ли ти...:попита той!?!?
Кажи ми,че не изпитваш нищо към мен и тогава ще те оставя да се целуваш с когото и да било!

-Не е нужно да ти казва каквото и да било! Сега Алекс ходи с мен! Нали така?
Алекс кимна
-Или какво? На теб ти стана навик да крадеш чужди гаджета?! - каза саркастично Йоли и го блъсна назад след което прегърна Алекс :
-Ти идваш с мен - отиваме в момичешката кула...поне там никой не може да ни притеснява и да ни прекъсва... - и след като хвана Алекс за ръка 17-годишната я задърпа към стаята на момичетата

Алекс бе станала рано - не искаше да буди Йоли понеже си спеше много сладко и след като разбра че не може да издържи да си лежи в леглото стана, обу си пантофките които наподобяваха кученца и както беше с пижамата на Мечо Пух слезе в общата стая.
Навън времето беше гадно - валеше като из ведро но в Общата стая беше тихо и спокойно.
Тя се изпъна на един от диваните и се загледа през прозореца - какво сиво време беше..
"пълна скука..." - мислеше си тя - " и какво е това спане дето всички са го ударили? Все пак вече е... ъъъ... 8 сутринта"
Алекс повися тук още малко а после ожадня и колкото и да я мързеше рано сутрин затътри крака към другия край на стаята където се намираше чешмата.

Алекс тъкмо се бе навела за да пие вода когато усети някой зад себе си. В първия момент убеден съм реши че това е Йоли защото... но после се усети
-Ей, какво правиш?!
-Не аз - какво правиш ти! На пук ли не ме слушаш? Казах ти че не искам да си с тази!
-Добре де... пусни ме! Пусни ме ти казвам!
Текераки я бе притиснал към мивката и стискаше ръцете й за да не може тя да мърда - бе толкова близо до нея... ах..толкова близо..

-Пусни ме! - съпротивляваше се Алекс - Остави ме на мира! Така боли!
Текераки бе найстина силен. Тя знаеше че с нещо го е ядосала но не подозираше колко много... и все пак тя обичаше Йоли и нямаше да се предаде -единственото което й оставаше беше да се дърпа

-Не ме карай да повтарям онова което щеше да ти стори Кенто само и само за да ти докажа че ти си нормална! Не се занимавай с Йоли! Ясно ли ти е? Видя ли ви още веднъж заедно..да се натискате пред очите ми...
О, колко безпомощна беше тя.. той я притисна още малко към мивката - така сигурно болеше.

-Текераки, какво си мислиш че правиш?! Остави ме на мира! Чу ли?! Пусни ме за Бога! Не виждаш ли че ми причиняваш болка? И какво като Кенто..? Как така...?
Стига де - не можеш да ми забраниш да я обичам... не можеш! ЧУ ЛИ МЕ? КОЛКОТО И ДА СИ ВЕЛИК НЕ МОЖЕШ ДА МИ ЗАБРАНИШ ДА Я ОБИЧАМ!!!

-Ооооо съпротивлявай се колкото си поискаш! Ти си мое протеже и ако аз не позволявам - нищо няма да се случва с теб, разбра ли ме? А аз не давам да спиш с онази! Не позволявам да..
-Остави ме на мира!
Текераки се бе побъркал... както я държеше и притискаше към стената той смъкна долнището на пижамата й надолу
-Не ме карай да продължавам!! Зарежи Йоли - ти не си като нея и няма да бъдеш!Разбра ли ме?! НЯМА!

В този момент влетя Кенто...Али набързо си вдигна пижамата.
-Хора,хора...какво правите?Текераки,има и друг начин недей така.А ти Алекс защо се забърка с онази Йоли...нали не я понасяше...и от кога имаш такива наклонности?Хайде стига си се лигавила...знаем,че не искаш да си с нея...ти не си такава!!!Хайде сега всички да се успокоим...и да излезем да си поговорим на спокойствие...е?Хайде успокойте се всички...Текераки...вече ти казах няма нужда от такава груба сила

Алекс избяга някъде плачейки - не искаше да вижад никого - никой не й трябваше сега!! Всъщност...трябваше й но я беше страх да я повика...
Текераки... май бе забравила на какво е способен.
Чудеше се какво ли щеше да стане ако Кенто не бе влязъл... чудеше се.. но не искаше да разбере. Не искаше никой да тръгва след нея - просто искаше да е сама

Абе що не духате всички?????
И ни оставете на мира!!

АЗ и АЛЕКС ЗАВИНАГИ

Кенто си седеше в общата стая и си мислеше за последн ите му дни...колко странно-С Аки бяха заедно...тя го обичаше...и той нея...какво ли още не се беше случило...определено повече хубави неща!!!Сега той беше сам и му беше скучно!Искаше Аки да дойде!

В този момент...Аки влезна,но се държеше на страна от Кенто...нито го прегарна,нито го целуна...просто седеше и гледаше в пространсвтото....Аки не беше сигурна в чувствата си...

Сайръс и Минди влязоха в общата стая.Там вече беше Аки.
-Здравей Аки.Защо си така посърнала.Всечко наред ли е?
Момичето не му обърна внимание.Тя дори като,че ли незабеляза,че някой
токущо бе влязъл в помещението.
-Ехо.Има ли някой тука.Сайръс размаха ръка пред очите и.
-...ъ какво?Сепна се тя.

Kакво става??-сопна се Аки
Какво искате??-тя не знаеше какво говори...
все едно беше изпаднала в някакво чувство на самотност...и отблъскваше всички...или ако им обращаше внимание говореше бизмислици...

-Всичко наред ли е?Попита я Сайръс.
-Теб какво те засяга.Отвърна му тя грубо.
-Аз само се опитах да помогна.Тойбеше изннадан от нейната реакция.
Не бе очаквал подобно отношение от нея.
-Всичко наред ли е с теб?

-Аки какво става...дори не ми обърна внимание...не ме ли обичаш вече?Това е нали!?
Всички в стаята млъкнаха!
-Опа...каза Сайръс...-Да нямате пропблеми?
-Еми не знам....явно да!-отговори Кенто.

-Обичам те...обичам и Текераки...,а Сайръс ми е много симпатичен...-отговори Аки
Пфуу...обаркана съм...не знам...чувствата са ми много обаркани...не знам какво да правя...момичето се сви в ъгъла на дивана и заплака

-Аки....не можеш да бъдеш и с тримата!Невъзможно е!
-Знам,знам-отговори момичето
-Тогава сама трябва да решиш какво ще правиш!
Всички в стаята стояха и гледаха в различни посоки!Един в тавана,друг в пода,а Кенто в Аки!