Лекарското крило

В лекарското крило влезе и Минди.Тя чак сега бе чула за станалото в гората,защото вчера тя беше заета със Аш...и беше малко притеснена за Аки и Кенто да не би да са пострадали сериозно...Тя се огледа и видя че Кенто лежеше на едно легло и отиде до него
-Хей Кенто как си,по добре ли се чувстваш...ами Аки тя как е...
-Тя е добре..трябва да е някъде тук...но аз..боли ме крака,дано скоро да ми мине
-Дано!НОо какво се случи всъщност...-запита го Минди

-Ами...решихме да се разходим из гората,вървяхме си най-спокойно и след малко от към страната на Аки изскочи някакво огромно животно...след,което скочи да напада!Щеше да нападне Аки...но аз я предпазих,то започна да ме влачи и Аки го уби с Авада Кедавра!После заедно с Текераки са ме довели тук защото съм припаднал...нямам думи да им благодаря и на двамата!!!
-Уау истинско чудо е,че си оцелял!
-Да,така е!Но има нещо странно Господина по Защита срещу черните изкуства,много се беше разтревожил и говореше за нещо на има Ка...Кар...Каруля,да така беше и не знам какво е имал в предвид...но няма значение...Много се радвам,че ме посети Минди

-Еее винаги съм готова да посетя и да помогна на приятел..Радвам се че всички сте добре и надявам се и в скоро време да е така...така де всички имате заслуга че сте живи,защото всеки е помогнал на другия с нещо..така дее..важното сега е че всичко е ок..нали?
-Ахам...-кимна с глава Кенто
-А пък за това К...нещо си..не се безпокой тее учителите си знаят какво да правят..само да не нападне още някой..

-Да може би си права:Отговори Кенто усмихнато.
-Спокойно тисега си лежи и се оправяй:
-Ахам...трябва да съм на крака за купона в Събота!
-Естествено...трябва!
-Минди...нещо интересно да се е случило през времето докато ме нямаше тук е много скучно!??!

-Емм да ти кажа точно сега и на мен ми е много скучно..Аш е зает зарад Съботата..а пък докато те нямаше....за мен стана нещо итнересноо...ноо няма значение какво
иначе по принцип няма нищо ..така де...ако може с нещо да ти помогна,за да може по - бързо да оздравееш...-и Минди се усмихна
-Ъъ мии...-каза само Кенто

-Ами...не няма с какво...тук е доста скучно иии се надявам скоро да се махна,защото няма какво да се прави даже се надявам още тази вечер да изляза от тук,но по-късно ще говоря със сестрата!
-Чудесно дано да те изпише още днес...наистина ще е чудесно!
-Само да се надяваме,че ще позволи: Каза Кенто усмихнато и намигна приятелски на Минди.

-Емм да ще ти стискам палци да те отпишат тази вечер,пък и кракът ти вече не е чак толкова зле както беше,нали..
-Да така е вече наистина се чувствам по добре.-добави Кенто
-Аз,аз.. трябва да тръгвам..ей може пък да се видим по-късно ,ако те испишат,но сега по-добре да те оставя да си починеш..-Минди махна с ръка и излезе от стаята..

Вече Кенто се чустваше...доста добре,затова стана отиде до сестрата и й каза:
-Ъм,аз вече се чуствам доста по-добре...мога ли да се върна в училище...приятелите ми липсват...пък и ще изпусна купона утре?!
-Ами...добре,но ми обещай,че ще се грижиш за себе си повече от всякога!
-Няма проблем!:Каза Кенто усмихнат
-Е тогава си готов...хайде какво още правиш тук бягай да видиш приятелите си!
Кенто кимна и тръгна бавно из замъка!

Минди и Аки донесоха Сайръс в лекарското легло и веднага повикаха сестрата....
раната не изглеждаше сериозна но момчето беше загубило кръв....сестрата намаза раната с някакво лекарство...и тя лека полека започна да зараства...през това време Аки и Минди се бяха върнали за Кенто...сестрата го сложи на системи за да му влее някой витамини и нужни за организма средства....

Сайръс се събуди.Беше легнал на едно легло.Изглеждаше ужасно.
Коремът го болеше.Опита се да стане,но без успешно.Болката беше твър-
де силна.В стаята влезе сестрата.
-Какво правите не ставай те.Имате прободна рана в корема.
-Аки къде е тя.Добре ли е.Каза той с нотка на страх в гласа.
-Тя е добре.Зедно с госпожица Минди отидоха да пренесът господин Кен-
то.

В този момент Аки влезна в стаята и веднага се хвърли върху Сайръс...
-Обичам те..който кфото ще да казва...
-Аз аз и аз те обичам...ама ухх...стани от мен...боли ме
-Оллеле....съжалявам-притесни се момичето и стана от Сайръс...

-Ще ви оставя насъме.Каза сестрата и излезе от стаята.
-Радвам се че си добре.Каза Сайръс.
Тя целуна по челото.
-Миличкият ми.
-Направи ми малко място.
Сайръс се отмисти малко зада може Аки да седне до него.Тя го прегърна с лявата си ръка.
-Какво стана след като аз бях намушкан.

Ами Кенто...започна да се извинява...и че след това което сум му пречинила..той ме обичал...а аз съм тръгнала с теб...и после припадна....после виках за помощ и Минди дойде...и ето ни тук....Аки се разплака

-Хей недей да плачеш.Моля те.Вече ти казах,че на токова красиво момиче като теб не отива да плаче.Каза той като избърса една салза по бузата и.
-Незнам какво щях да правя ако беше ти се случило нещо.Можеш да умреш.Каза Аки като продължаваше плаче.
-Колко то и нереално да ти звучи аз не се страхувам от смърта.Страхувам се че ако умра няма да те видя повече.

Moмичето се изчервии....
-Не миличко няма да умреш...няма да го позволя...
след това гушна Сайръс
Той прошепна:-Обичам те сладурче

-И аз.Отвърна му тя като го целуна.
-Той се гушна отново в нея опитвайки се да пренебрегне болката.Но за
него бе по важно да е в прекрътките на Аки отколкото проклетата рана.

Аки се сгуши в него
и се усмихна
Двамата седяха гушнати и им беше хубаво....
Аки след малко щеше да провери как е Кенто...

Кенто лежеше на съседното легло,и беше все още в безсъзнание...но ето че се пробуди!
-А...какво става...оооо главата ми болиииии!Аки,Сайръс...приятели как сте?-попита момчето...всякъш нищо не бе станало.
-Кенто?-каза Сайръс и се спогледаха с Аки.

-Не помниш ли какво стана??-Учуди се Аки
двамата с Сайръс се спогледаха странно
-Тук има нещо гнило-измърмори Сайръс

Как е възможно да не помни какво стана.Мислеше на глас момчето.Нима
това е следствие от алкохала който е испил.Нещо го караше да мисли,че
каквото и да е пил не било каквото си мислелтой.
-Хей Кенто ти какво точно пи преди да на правиш онази глупост?
Кенто се замисли за момент.Явно се опитваше да си спомни.

-Ми..Сайръс...първо не помня какво съм направил.-каза Кенто и се смути.
-Не помниш...?-повтори Сайръс учуден.
-Да не помня-дори не знам защо съм тук.Последно помня...че бях тръгнал да се разхождам в гората....но нещо ме дебнеше...след което...нищо...не помня нищо след това!
И тримата се гледаха учудено!

Това бе мнго страно.Той явно си спомняше всичко което се бе случило преди Аки да му каже че харесва Сайръс.Което го накара да мисли че Кенто все още си мисли че Аки го обича като повече от прияател.Ами ако се усеетише и го нападне пак.Той се бе гушнал с Аки и явно той все още не бе осъзнал какво става.Той погледна Аки.Тя също бе притеснена като него и явно също като него бе осъзнала какно става.

-Ами...аз си вървях най-спокойно но чух някакви стъпки...не им обърнах внимание и продължих но след малко се засилиха и нещо скочи върху мен!Това е последното което помня...сега се събудих тук и предполагам че за това съм тук...но не съм сигурен...пък и не знам защо ти си тук?

-Кенто незнам как да ти го кажа,но ние с Аки...ъъъ ние сме заедно.Ти разбра и ме наръга с нож след което загуи съзнание.Явно от алхохолно Отрявяне.
Сайръс не знаеше как да му каже,че с Аки се обичат без да повлияе на
настроението му.

-Оууу...ами аз....определено ми е гадно!Нооо се радвам за вас!!!Браво Не я изпускай тя е прекрасно момиче...аз много я обичам..и ти казвам направи я щастлива!-каза Кенто усмихнато!
-Аз не знам какво да кажа.-каза Сайръс
-Ами казах каквото мисля.-ухили се Кенто
-Кенто,благодаря ти!Между другото имам съмнение,че не е заради алкохол...нещо те е накарало да ме нападнеш!-каза смутено Сайръс.