Лекарското крило

Aки гледаше странно....
-Вижте момчета...няма значение...какво е станало...важното е че сега сичко е ок и че Кенто приема връзката ни момчетата се ухилиха Аки също и се сгуши в Сайръс

-Мисля,че ще е добре да я послушаме.Каза той като притисна Аки още по близко до себе си.

-Да...и Сайръс съжалявам че съм те наръгал...и въпреки всичко пак ви казвам...не мисля че това е от алкохола!
-Хммм ще проучим тази работа спокойно.-каза Сайръс
-Да...споко Кенто.-добави Аки
-Ок...впрочем...мисля че ще имам доста проблеми покрай случилото се!

-оо да...определено ще ходим при директора....така си мисля-смутено каза Аки
-Определено-довами Кенто
А съвсем различно от темата Сайръс добави:
-Миличко обичкам те

-И аз ти обичам миличко.Отвърна му тя като го целуна.След това се гушна в него.
-И Кенто не се притеснявай ще разбелем какво се е случило с теб изащо не можеш да си спомниш нищо.Имаш думата ми.

-Сайръс..колкото повече се опитвам да си спомня толкова повече ме боли главата...не мога да си спомня.И ме е яд!
-Спокойно всичко ще си дойде на мястото и ще разберем!Какво е станало!
-Дано да стане по-скоро...и какво правим още тук няма ли да си ходим...естествено ако ти си добре!
-Сестра...сестра!-завика Кенто

Сайръс се събуди в Лекарското крило.Беше рано сутринта и почти всички спяха.Той забеляза че леглото където лежеше Кенто бе празно.
-Явно него са го исписали вече.Помисли си той.
В скута му се бе гушнала Аки която спеше.Беше много сладка.Той я пога-
ли по бузата а тя започна да се разбужда.

Aки се събуди...погледна към Сайръс,който я гледаше много миличко....Боже колко е сладко моето миличко...и с тази рошава несрясана косичка... мислеше си Аки
-Добро утро съкровище-усмихна се Сайръс
-Добро да е-усмихна се и Аки

-Как спа?Попита го тя.
-Дабре.Излъга той.Не смеше да и каже че сънува как Кенто наръгва нея.
Не можеше да икаже че едва не се поболя от страх да не би това което бе сънувал да е истинско и наистина да се случва.
Тя като,че ли забеляза това.
-Какво има мило.Всичко наред ли е.
-Да отново излъга той. Не искаше тя да се претиснява за него.

-Знам че не си добре-каза Аки-каквото и да е кажи ми..помоли се тя....
Все пак не трябва да се лъжем..трябва да сме честни един към друг
Момчето гледаше странно...чудеше се дали да й каже...но тя беше права...
-Е добре ще ти кажа....но моля те не се притеснявай-каза Сайръс
-Слушам-усмихна се Аки

-Сънувах че Кенто те наръгва.Беше реално.Бяхме пак в гората но този път не наръга мен а теб.А най гадното е че аз нищо не направих просто бях толкова уплашен че си мислехче наистина се случва.Стана толкова бързо че аз неможах да реагирам.
-Съжалявам.Каза той.Беше пребледнял като платно.Спомените от съня му се върнаха и това бе уплашило.
-Не се претиснявай.Всичко ще бъде наред.Това е само един сън.
Знам но...аз.

-Какво..какво ти????Какво искаш да ми кажеш...не ме мъчи....трябва да знам всичко....а Кенто ме обича....едва ли е способен да ме убие...или да се пробва....

В този момент се появи Кенто.
-Хей приятели...как сте!?Сайръс,как си?По-добре или?
-Да вече съм по-добре,ти как си?
-Ами изписаха ме и веч се оправям...само че продължавам да мисля за вчера!
Сигурен съм че това не съм го направил съзнателно...мисля че някой се опитва да навреди ина трима ни!Но кой?

Момчето се чудеше дали това не е пророчески сън.Дълбоко се надяваше да не е така.Аки погледна тъжно към Кенто.Ако това наиостина бе пророчески сън той трябваше да направи всичко по-силите си да не се сбъдне.Който ида се опитваше да ги нарани сигур-
но си има мотив за деянията.Но кой беше този човек и защо го правеше бе непонятно за Сайръс.Момчето гледаше ту Аки ту Кенто и се чудеше.

-Приятели...честно да ви кажа...почвам да се страхувам...не искам да ви нараня!!!
-Знаем,знаем...та ти си ни най-добрия приятел!-каза Сайръс
-Оф хора какво ще правим...?!
-Не знам!-каза Аки
-И лошото е че днес не помня2-3 часа от деня си...какво става?

-Въпреки че Аки беше пророчица...нямаше никакви видения...а дори и да имаше..нямаше как да каже на момчетата....беше я много страх...не знаеше какво да прави ако и се появи видение....
-Хей,момчета...не знам...обичам ви много и не искам нищо да ви се случи....
след това момичето се сгуши в Сайръс

Тези думи повдигнаха настроението на Сайръс.Но не само неговото настроение се бе повдигнало но итова на Кенто който се усмихна и отиде да прегърне Аки.Това малко подразни Сайръс,но той си замълча.

-Аз...аз не знам какво ще правим...само се надявам...никога да не ви нараня!
-Няма спокойно...но много се чудя кой би могъл да е виновен за това?-каза Сайръс
-Ами...аз всъчщност се съмняавам в един човек...съмнявам се в....и Кенто замлъкна.

В кой??-зачуди се Аки
Текераки ли???Не според мен не е той....той вече не се занимава с мен...всичко заряза...за кфо му е пикла като мен...момичето се притисна в единия ъгъл и пусна няколко сълзи от очите си ;(

-Ти не си пикла а най красивото момиче в цялото училище.Каза Сайъръс.
-Благодаря ти.Отвърна му тя и го прегърна.
-Колкото до теорията ти Кенто аз също не мисля,че е той.
-Може би си прав.Отвърна Кенто.

Независимо дали сме прави или не,трябва да жъдем много внимателни!-каза Кенто.
-Да прав си...хайде сега да поговорим за нещо друго хмм?-каза Аки
-Ами може!-каза Сайръс
Кенто не чу какво каза той защото започна да го боли главата...хвана се за нея и започна да крещи.

-Kaквоо??какво става??Кентоо...боже мой?!?!?!?Сестрааа...сестрааа-крещеше Аки,а Кенто не спираше да крещи от болка...после се струполи на земята,продалжавайки да крещи...Сайръс веднага изкочи от леглото..колкото и да го болеше..и отиде до Кенто...но Аки го хвана и го върна отново в леглото...в този момент сестрата влезе в стаята

Кенто крещеше неописуемо.Сестрата влезе в стята.
-Какво става тук.Каза тя като се наведе над Кенто с извадена магическа пръчка.Тя произнесе тихо някакво заклинание.
Кенто се изправи от земята с помоща на сестрата.
-Добре ли си момче.
-Да.Отвърна той.

-Момчета...ухх..не знам....просто ви обичкам много и не знам какво ще стане...дано никой от нас да не пострада-молеше се Аки
-Дано-отговориха в един глас момчетата
Сайръс притисна Акилина до себе си

Сайръс се рдваше,че не се бе случило нищо лошо.Все пак се чудеше какво точно стана с Кенто.Той всякаш докато крещеше не беше самия себе си.Аки беше малко растроена от това което бе станало преди малко.
-Кенто добре ли си?Попита Аки.
-Да вече съм по добре.Но какво точно се случи.
Явно той отново непомнеше нищо.