Гората

Гората на училището не е опасна - тя е светла и през нея са прекарани пътеки - единствените животни които се намират тук са зайци, елени, сърни, лисици и други по-дребни

Джин решил,че тук може да има по някое друго приключение и загадка.

след като се събраха всички в трапезарията...решиха да се поразходят....Аки и Текераки...дойдоха тук и седнаха на един камък....вън беше студено,затова Текераки притисна силно до себе си Аки...бяха толкова сладки заедно....
-С нетърпение чакам да започне учебната година....Директорът каза че ще съм пророчица - каза Аки
-Дам и аз с нетърпение чакам....ммм пророчица...звучки ми интересно-усмихна се Текераки

-Ей, ама ти трепериш - забеляза той и свали горнището си - покри момичето и седна до нея - пророчица... това значи че виждаш бъдещето..че каквото кажеш се сбъдва... - замисли се той.
Стояха така известно време:
-Аки...на партито... не - нищо - реши да не избързва отново той и вместо това смени темата - Лелее - обаче директора как ни привика...ужас!А къде ли са Али и Зейн?

Не знам къде са...А какво искаше да кажеш??-смути се Аки...
Моля те кажи ми...нали нямаме тайни един от друг...замисли се Аки

-Аз.. в смисъл... на партито няма да има учители и ще ни бъде позволено всичко.. - не се ли притесняваш от това? И какво мислиш да правим? - попита той.Беше откровен с нея - искаше и тя да е честна. Задуха силен вятър за момент и Аки се сгуши в него... бе толкова крехка.. Текераки виждаше дете в нея - точно в този момент..и не искаше да направи някоя глупост

Ами чесно казано...каквото ще става ще става- отговори Аки....ние нищо не можем да предвидим...нека просто се забавляваме на партито...а останалото то само ще си стане....и се згуши още повече в Текераки...навън наистина беше доста студено...

Текераки кимна - Аки беше права - те не управляваха съдбата си...
Той я гушна и предложи:
-Искаш ли да се прибираме? Тук е много студен и без това..хайде да идем някъде - където кажеш

*Аки - пиши където искаш из замъка но ми кажи къде е на ЛС

Джон царя тръгнал да търси приключения през нощта!

Сая тук си почива и се упражнявя с меча си

Кенто беше намерил Али някъде и те двамата се разхождаха тук,в гората...Говореха си за случилото се,за наказанията и за предстоящата учебна година!
-Годината едва започва а ние яко загазихме а?-Каза Кенто опитвайки се да се усмихне
-Да,едва ли ще по-бързо загазили от нас в историята на училището!
-Е Али ти какво мислиш за цялата история???

Али се движеше бавно и едва се сдържаше - мислеше да цапардоса Кенто:
-Знаеш ли какво?! Според мен ти не трябваше да им се месиш! Текераки е достатъчно голям и знае какво прави! А ти при първата възможност и се хвърли на Аки! Според мен беше постъпил доста нечестно! И... с право Текераки се ядоса! - гневът й излизаше малко по малко...
-Ама аз...-Какво ти? Хм? Какво ти?Защо се занимаваш с чужди гаджета? Ако скъсат - тогава! Иначе..не пипаш! Това е то! И да - загазихме - и покрай вас и аз и Аки намазахме от наказанията! Щото верно не можеше да изчакате до събота! Срам и позор!! - тя не млъкваше а накрая вече така бе надвисснала над Кенто че...
С последни сили тя извика:
-Ти си виновен от части! - след което се отпусна на него и го целуна
Целувката трая само няколко секунди а после Алекс се отдръпна:
-Вече се чувствам доста по-добре

Вината,която Али беше предизвикала у него,бързо се изпари с целувката,която го сполетя!Той стоеше и не знаеше какво да направи,после реши,че за да го направи,значи той не и е безразличен!И той я целуна...целуна я страстно както никога не бе целувал,очакваше тя да се отдръпне,но тя не го нмаправи!Той я целуваше и забрави дори къде се намира!Тази целувка беше нещо повече от обикновенна целувка!

Йоли доведе тук Алекс...искаше да са сами за да е по-спокойна малката й приятелка. Музиката обаче се чуваше и тук - дънеше яко но поне в гората бяха сами. Двете момичета бяха изнесли едно одеало и няколко спрайта и след като си постла одеалото Йоли седна а Алекс легна на него като отпусна глава на краката й.
-Спрайт?-попита Алекс като отвори шишето
-Не- благодаря...искам само теб - и Йоли я целуна

Алекс я целуна с език. Беше й приятно да стоят тук само двете - луната беше пълна и сякаш бе на ръка разстояние. Изведнъж задуха ветрец откъм гората:
-Йоли..страх ме е -призна си Алекс
-Страх те е?От какво?
-Ами... знаеш... до сега не съм... - и Алекс замълча - Знам че е глупаво но...

-Не, не е глупаво - спокойно...ти просто се отпусни назад, а аз ще бъда нежна с теб. Ще внимавам много а ако нещо не ти хареса или пък размислиш просто ми кажи става ли?
Алекс кимна.
Йоли я бутна да легне назад и след това започна да я целува като бавно спускаше ръката си надолу.. и после пак нагоре галейки тялото на 16-годишното момиче

Тя точно това й направи. За сег всичко беше наред - двете момичета си се целуваха лекичко а Йоли я докосваше навсякъде.. Алекс реши да бъде малко по-смела и като се повдигна леко на ръце свали горнището на Йоли
-Оооо студено ми е така - изхили се тя
-Тогава ела по-близо към мен

Йоли се усмихна и реши да съблече и тя Алекс. Направи го - сега и двете бяха без горнища.
-Сега..ще направя нещо което може би ще ти се стори странно но..ако не ти харесва само ми кажи- и Йоли започна да я целува като слизаше все по-надолу докато не стигна до..... Тя разкопча дънките на Алекс и ги смъкна леко надолу. След това се качи пак нагоре и започна да си играе със езичето й. В същото време ръката й стигаше точно до..... и тя бавно я пъхна в боксерките на Али. Спря за момент - усети че протежето на Текераки изтръпна. Йоли се отдръпна леко и пак я целуна:
-Спокойно

Алекс не знаеше какво да каже... но й харесваше. Харесваше й всичко което Йоли правеше.
-Сигурна ли си?-дойде най-сетне въпросът който очакваше тя..
16-годишното момиче се повдигна отново леко на лакти и целуна Йоли - това беше отговорът и след това отново се просна назад

Йоли се усмихна и бавно вкара пръста си в другото момиче. Алекс леко потръпна но скоро се отпусна : вече не болеше.
Йоли я целуна и покато го правеше започна да движи пръста си напред-назад много бавно. Постепенно взе да усилва темпото.. но все още не даваше зор на малката си приятелка - все пак тя нямаше опит в това

Алекс знаеше какво се бе случило току-що. Тялото й изгаряше отвътре и възбудата я владееше.. Йоли бе в нея и между тях преминаваше заряд. Никой не можеше да ги види - свидетели бяха само луната и духът на гората.
Алекс се отпусна и се остави напълно в ръцете на Йоли - тя знаеше какво прави

Минди плачеше.Беше се свила до едно дърво,когато Кенто дойде и започна да я успокоява...
-Недей да се тревожиш,всичко ще мине,майка ти и баща ти може би скоро време пак ще се съберат..-и той я погали по главата
-Може бии...-хълцаше тя-аз не искам да се държа само за едно може би..,ноо явно това е живота и трябва да се примиря с него,макар че ще ми бъде много трудно

-Не е нужно да се примиряваш...казах ти вече може да се съберат!!!-И Кенто я погали отново и се усмихна весело.
-Да може би си прав...-каза Минди,вече също по-весела!
-Така,че спокойно всичко ще бъде наред!-пак и каза той и я прегърна.

Мидни наистина беше по-добре след разговора със Кенто.Ноо все пак искаше да остане още малко сама.Искаше да поразмишлява над всичко което се бе случило до сега,да помисли за собствения си живот,до осмисли всичко,за до може най-после да си го подреди изцяло и да знае какво да прави и как да го постигне по нататък.Тя по моли Кенто да я остави сама и той естествено се съгласи.Минди отиде и седна на една прейка навътре в гората където никой нямаше да я обезпокои.Около нея имаше само дървета и тук там се подаваха лъчите на слънцето..Тя се сви в единия край на пейката и започна да размишлява на дълго и на широко..седеше там с часове..и най-накрая взе правилното за нея решение...но на всяка цена трябваше да го сподели със Зейн,затова отиде да го потърси..

Аки и Кенто се разхождаха в гората
Га га га-изграчи една гарга - и Аки веднага хвана ръката на най-добрия си приятел...
-Спокойно бе маник(така наричаше Кенто наричаше Аки...независимо че тя беше само една година по-малка)...това е само една гарга бе дете :D
-Еййй маник ме кефи ама дете...не си ми баща-изхили се Аки...
Двамата си вървяха и се закачаха приятелски,но неусетно се узоваха доста далеч от замъка....Аки я хвана шубето