Гората

-Аки...това,което ще ти кажа е наистина много.много важно!
-Ам...кажи не ме мъчи повече недей!
-Ок ще го кажа!ОБИЧАМ ТЕ!ОБИЧАМ ТЕ!ОБИЧАМ ТЕ!-изкрещя момчето и целуна Аки!

-Ами...всъщност...ти знаеш че те обичам....то като приятел...ти си ми най-добрия приятел...от самото начало....
Кенто се усмихна
-Мисля че харесвам Сайръс-измърмори Аки
в същия момент...Сайръс чу какво каза Аки и погледна странно

Сайръс стоеше като втрещен.Това което бе чул го беше шокирало.Той
дори не подозираше подобно нещо.Вярно и той я харесваше но като приятел.
-Тии ме хаареесвааш.Каза той заеквайки и я погледна изненадано.

Кенто хвърли по един бърз поглед и на двамата...
-Аз май трбябва да си тръгвам-каза Кенто.
-Не най-добре е тримата да се изясним!-каза Сайръс
Обаче Кенто не чу и дума...след което започна да тича на някъде.

-Ами..ъъ....да...харесвам те...-измърмори момичето
Но ти не ме харесваш...тъй че нищо няма значение....
Акилина побягна нанякаде...но Сайръс я спря

Той тръгна след нея.Като я настигна я хвана за ръката.
-Хей не съм казал че не те харесвам.Напротив харесвам те и то много.
Аз просото досега не съм имал гадже.Каза като се изчерви.
Та той дори не би се целувал с момиче до сега.
След като му бе казала че го харесва той гледаше на нея по съвсем нов
начин.Чак сега си даде сметка защо толкова красиво момиче като нея се
държеше мило с него.

Акилина също го хвана за ръката....очите и бяха насължени..не знаеше какво да каже...
-Трудно ми е-измърмори тя...
-Защо?какво има?-попита момчето
-Ами..харесвам те....ама...ухх...не знам...ти едва ли ме харесваш...
Аки се натъжи и загледа към земята

-Не ти трябва да разбереш че никога до сега не ми си е случвало нещо подобно.През по-голямата част от живота ми съм бях сам.Нямах много приятели.Докато не срешнах теб.Ти ми отвори очите че не бива повече да съм сам.

Аки го погледна с насължените си очи...наистина не знаеше какво да каже....ту гледаше земята....ту Сайръс....
-И какво сега...какво смяташ да правиш-попита го Аки
и защо точно аз да съм си отворила очите...чудеше се момичето

-Ти не разбираш.Каз той като седна на един голям камък донего.
-Ще ти кажа нещо което много лично и най вероятно ще промени мнението ти за мен.Каза задъхано като направи малка пауза.
-Преди една година се опитах да се самубия.
Аки го погледна изненадано.
-Но защо?
Той я прекъсна.
-Нека да довърша.Обитах защото нямах приятели и се чуствах ужасно сам.Когато се запознах с теб у мен се роди надежда че не всичко е загу бено.

Сайръс се беше хванал за главата...
Аки коленичи пред него и му хвана ръката
-Радвам се че тогава не си направил това ужасно нещо...радвам се че запознахме....радвам се също че гледаш към мен по добър начин
Момчето погледна Акилина...тя му се усмихна

В очите на момчето се четеше страх и оплаха.Спомените от онзи ден отново го върхлетяха.Той затвори очитеси.Едва се сдържашеда не заплачи.Единстевно нещо което го възпираше беше Аки.Боеше се да я погледне в очите.

-Хейй..погледни ме...не се срамувай от мен...човешко е да плачеш...
Момчето отново я погледна...
-Благодаря ти че ме разбираш-усмихна се и той-радвам се че имам приятелка като теб
Аки също се усмихна,стисна още по-силно ръката на Сайръс и....му каза:
-Не се страхувай....след това леко го прегърна

Тя го бе прегърна а той незнаеше как да реагира.Откакто се бяха срещнали тя се държеше толкова мило с него.Нико не се държеше така с него до сега.Когато тя го погледна той видя в учите и нещо което не бе улавял в никой друг.Блясък който го накара да направи нещо доста глупаво.Той се наведе и я целуна.Беше му за първи път и май не се справи много добре.Дори незнаеше как ще я погледне в очите когато целувкат свърши.

Както беше по колене на земята,Аки се просна на тревата и се усмихна на Сайръс
той седеше безмълвно...не регираше по никакъв начин
-Хей какво ти е?-стресна се Аки
-а..а..Ъъъ...ами не знам-измърмори момчето...това ми беше за първи път
-хей не се стеснявай все някога щеше да стане нали така
Аки си мислише...ох колко е сладък

Тя бе толкова красиваче нанего му се приска да я целуне пак.
-Ела насам.Каза тя като подкани с пръст.
-Аз..ъъъ.Претисни се той.
-Не се претиснявай.Няма нищо срамно.
Тя се вдигна от земята хвана го връта и го придърпа към се бе си.Сега
и двамата бяха на земята като Сайръс беше отгоре и.
-Какво правиш?

-Какво правя ли...хмм....да помислим-ухили се Аки...знаеш ли какво правя...гъделичкаам тее :D:D
-Гъди,гъди
Сайръс не се здържа и я целуна пак...
след това дмавата се проснаха на тревата

-Ставаш се по добър в целувките.
Тя отновозапочна да го гъделичка.
-Моля те престани.Едва успя да каже той.
Тя спря и го погледна усмихнато.Тя се приближи до него и го целуна.
-Небивада се срамуваш от мен.

-Ъхх...може да прозвучи странно...но...те обичам-каза Аки
след което се обарна към момчето и му се усмихна леко....
Настъпи тишина...

Той я погледна и каза.
-Ти си най хубавото нещо което ми се е случвало някога.След което я целуна.
Той се гушна внея.
-Надявам се нямаш нищо против.Поита я той.

-хихих-засмя се Аки-разбирасе че нямам нищо против как мога да откажа на такова сладко създание
Сайръс се изчерви

Той се бе гушнал в нея и това го караше да се чуства чедесно.Претисна се по-близо до нея.
-Защо не те срешнах по-рано.Каза той като затвори очи.
-Обичам те.Каза и той.

-Ти го казаа каза гооо и аз те обичам-от очите на Аки се спуснаха няколко сълзи от радост,цялата се изчерви
Ъъъ...хей Сайръс,как да ти казвам накратко-още повече се изчерви момичето..

-Ами понякога ми викат Сайлър.Ако искаш и ти ми викай така.Каз той като се намисти по-удобно в нея.
Притази него ва реакция тя се засмя.
-Толкова си ми сладък.

Сайръс отново се изчерви
-Хей миличко недей така бе...няма нищо срамно-каза Аки
след което се притисна и тя към Сайръс