Гората

Хайде де...ще продължим още малко,спокойно...но след малко вече дори Кенто не знаеше къде се намират!!!Бяха вървяли повече от час и половина!Кенто й каза:
-Аки,май се загубихме!?
-Моля,нали знаеше къде отиваме!?!?
Настъпи мълчание!
Вече беше ясно че са се загубили!!!Нямаше какво да направят...и двамата ги беше страх,особенно Аки..(все пак тя беше момиче).Решиха да потърсят начин да се измъкнат!Те търсиха повече от 1 час....вече започна да се мръква,но нищо не бяха намерили!Изведнъж се чу нещо доста странно от към страната на Аки...
От там изскочи нещо огромно...някакво диво животно,което и двамата не бяха виждали до сега!Той изпръхтя няколко пъти и се хвърли в нападение!
Тъкмо да захапе Аки,когато Кенто скочи и дивото животно захапа него за кракът!Животното го влачеше няколко метра...когато Аки каза:
-Авада Кедавра:лумна зелена светлина и животното падна неподвижно!
Животното беше мъртво...но Кенто беше доста ранен и не можеше да ходи...Аки започна да се оглежда но какво да намери.....та те бяха сами на сред гората за да ги намери някой би му трябвало поече от 2 часа...,а и кой щеше да ги потърси?Какво щяха да направят?Какво щеше да се случи?

ъъЪЪ...Аки беше много уплашена...най-добрия и приятел беше ранен...ех къде се беше скрил Текераки...мислише си Аки не му ли липсвам...охх все някой трябва да ни намерии...Аки се разплака от страх....откъса ръкава на ризата си и превърза раната на Кенто...него го болеше много,а и течеше много кръв...трябваше много бързо да отидат до сестрата...но увии бяха се загубили....Аки седна на земята до Кенто и го прегърна,защото той беше не по-малко уплашен....двамата се сгушика под едни дарвета ии теререйки от студ чакаха някой да ги намери...

-Аки...Аки,тук никой няма да ни намери,та ние сме в центъра на гората...тук почтни никой,никога не идва...ако оцелеем....ще нъде чудо!!!Остави ме тук и отивай да търсиш помощ...иначе едва ли някой ще ни намери!
Вече се беше стъмнило до неузнаваемост!Те бяха много уплашени,на Кенто продължаваше да му тече кръв...нещата не отиваха на добре!
-Кенто загуби много кръв...какво ще правим!?!???
-Не знам,наистина не знам!
Ситуацията беше доста заплетена!Ако Аки оставеше Кенто за да намери помощ той можеше да умре,а ако ли не и никой не знаеше какво ще стане!!!
Кенто беше загубил толкова много кръв,че едва се държеше да не припадне!
Минаха още10-20 минути и Кенто продължаваше да губи кръв!И точно в този момент той припадна!
Аки изкрещя:
-Кенто,Кенто дръж се Кенто!!!
Но той не я чуваше!

Текераки цял ден си мислеше за Аки - последно я бяха видели да отива към гората с Кенто.... това го подлуди - лелееее - Аки...само да си ме измамила... - мислеше си той и навлизаше все по-навътре в гората
Скоро чу викове за помощ
Затича се - беше Аки
-Всичко наред ли е?-попита Текераки притеснен и я прегърна
-Да но Кенто...оставих го и тръгнах да търся помощ - бе се разплакала тя от притеснение
-Да вървим -извика Текераки
Скоро бяха при Кенто
-Няма време за губене - каза Текераки и след като размаха пръчката си извика:
РЕДУКЦИО
Кракът на Кенто заздравя
-Текераки! Ти успя!! - зарадва се Аки
-Успях...за около 15-тиа минути..после магията ще спре да действа.. макар да е магия за горен курс...аз съм твърде слаб за да я задържа завинаги
Той вдигна Кенто и му помогна да се приберат
След няколко минути вече тичаха към болницата...

Казват,че страховете се оправят,когао се изправиш срещу тях!И ето че двамата приятели отново се върнаха в гората!Макар Аки да не искаше и да твърдеше,че това е лудост,те го направиха върнаха се в гората!
-Е...виждаш ли?Виждаш ли?Да те нападне нещо в гората не се случва всеки ден!
Този път ще е спокойно!Хайде сега да се поразходим и да си поговорим затова,което ти тежи!

Амм...Кенто страх ме ее.....не мисля че е редно да се разхождаме тук....щом искаш да сме в гората добре....но поне нека седнем на онзи камък и да не се разхождаме....защото не знаеш мен като ме хване страха полудявам

-Добре...така да бъде сядаме на камъка!Няма да се рахождаме въпреки,че нали ти казах...това няма да се повтори..нищо няма да ни нападне!-Каза Кенто и когато се усмихна Аки забеляза нещо странно в зъите му!
-Какво е това?-попита Аки
-Кое?
-Ами зъбите ти какво им е?-каза Аки
-Какво да им е?Хмммм?
-Кенто...та те са страшно остри!!!
В този момент Кенто се разхили!

Ти да не си вампир????-укокори се Аки (нещо от рода на )
Ами....да..-измъмри Кенто
хехее яко...-захили се Аки...само внимавай с вратлето ми...няма да ми пиеш кръвта
-спокойно-отговори Кенто...-посягам само на лошите..
-че аз съм лоша захили се Аки
-Не не си ти си най-доброто и мило същество,което съм срещал на тази земя-усмихна се Кенто
Аки го загледа миличко...май настроението й се пооправи

-Като гледам успях да те развеселя!Ама ти наистина ли не знаеше,че съм вазмпир?Та още при идването ми тук ми го казаха
-Ами не не си ми споменвал!
-Странно...нищо вече знаеш-отговори Кенто усмихнато

хахаха-засмя се Аки-знам да....а може и да знам други неща...нали съм пророцича....хах всъщност не..още нямам видения...пък и да имам не трябва да ги споделям с никой...за съжаление
Амхг....Какво ще правим сега...нацупи се Аки-тъпо ми е

-Не знам...ако искаш можем да се разходим на вътре в гората?-изхили се Кенто
-Ами...не знам след случилото се ме е малко страх...не знам!
-Споко,нали си с вампир-отговори Кенто
-Ами...ами не знам
-Хайде де искаш ли?

Aм...по-добре не...не ми се сърди..просто съм от притеснителните
Kенто се усмихна...хвана за ръка Аки и я задърпа нанякаде..
-Какво правиииш-извика Аки няма да влизам навътре в гората....
Кенто се засмя защо така си мислиш...
Аки го погледна и каза
-Защото имаш гъдел...и му се нахвърли....двамата паднаха на земятя...Кенто не спираше да се хили...Аки също имаше гъдел,затова и тя не спираше да се смее

И двамата се хилеха като ненормални...не спираха да се хилят!
-Ей стига де вече не мога да дишаааааам-каза Аки
-А...сега се сети ти започна да ме гъделичкаш!
-Да...ама...ама....аахахахахахахаха...-каза Аки
-Аааайде добре стига.
Кенто отново стана и хвана Аки за ръката,и отново я помъкна на някъде...

Кенто гаден си....къде ме водиш..ох не стискай така де...боли ме и от дърпането и двамата не видяха големия камък в който се спънаха и се строполясаха на земята....
-Не съм очаквала че следобеда ще ми е толкова хубав засмя се Аки..

-Нали?Така е с мен всичко е забавно!-каза Кенто и се засмя
-Да мислех си,че ще съм депресирана и ще си седя на езерото цял ден!
-Но не нали ти си с мен отново в гората!-и Кенто започна да се смее!
-Да,но все пак е опасно...
-Спокойно,това,че съм вампир не те ли успокоява?
и те продължиха още по навътре в гората!

-Кенто-изкрещя Аки-aко направиш още една крачка напред ще ти се разсърдя
Аки се ядоса...мразеше когато каже че не иска нещо другите да правят обратното....
-Пуф-изпуфтя Аки и се просна на земята..
-От тук няма да мръдна

-Мързи те да ходиш???Хмммм сложен проблем!Има два начина да го разрешим!Единият е да седим тук цял ден...,а вторият..(тогава Кенто скочи към Аки) е да те нося на гръб и Кенто хвана и вдигна Аки!
Тя първо се ядоса...но после се разсмя и не можеше да спре да се хили!

оо нее мислиш си че няма да ти се разсурдя ли..неееее...няма нищо че съм на гърба ти и се смея...няма пък..на пук ще ти се разсърдя...Аки се засмя още по силно и започна да мята крака...опа...двамата отново паднаха на земята..Кенто се спъна ии Аки излетя напред...разбирасе тя беше толкова шантава че като се приземи с удар на земята се заспя толкова силно...все едно излизаше от лудницата...Кенто веднага се затича към нея..
-Добре ли си маник?
-Да.ахахаха..смееше се Аки...
-Сега накъде ще ходим??-попита тя

-Ам...може би вече стигнахме до мястото където исках да отидем!-каза Кенто
-Какво имаш предвид?-каза Аки
-Виж зад теб каза Кенто
И когато Ако се обърна и двамата видяха две локви кръв...едната беше от Кемто,а другата трябваше да е от жовотното и то трябваше да лежи там....но него го нямаше!
-О боже...защо жовотното го няма там...защо е е там?
-Точно това исках да проверя,как е оцеляло след проклятието което му лепна...?

Нещо изшумоли от храститите и от там излезе Спайк-учителят им по защита срещу черните изкуства!
-Деца..какво правите тук..толкова навътре в гората...?
-Ами ние...дойдохме тук за да видим каквко е станало след като нещото ме нападна!Но то не е мъртво...Аки го беше убила...а сега го няма-каза Кенто
-О боже от това се страхувах...нападнало те е Каруля!

Keнто...мисля че ме хвана шубето....ааам мисля да си тръгвам...Аки се обарна и тръгна,но Кенто я спря...почакай нищо няма да стане...Аки се разплака...моля ти се братче...знаеш колко ме е страх,нека просто да тръгнем...нека просто да се махнем от тук.......

-Знам....хлапе,знам!Хайде тръгваме си!Господине...ще поговорим за това по-късно довиждане каза Кенто и тръгнаха на бегом към замъка!
-Какво е Каруля?-попита Аки
-Не знам..но скоро ще разберем!
Докато тичаха те си говореха през целия път до замъка!

Докато тичакаха срещнаха една новите ученички Seana Cantrel.
-Какво правиш тук дете-попита господина?
-Реших да изляза от училището.Защо бягате.
-Гонят ни ,хайде бързо!Трябва да стигнем до замъка.
Докато тичаха Aки се запозна с новата ученичка ,понеже не я познаваха.

Сайръс беше решилза се разходи из гората.Той седна под едно дърво и си загледа в замъка.Изглеждаше величествено от далече с високите си кули и знамената на тях с герба на училището.

Сайръс чуваше как пролетните птички чуруликат весело.Вятърът подухваше леко карайки човек да се чуства все едно се рее безцелно внебето реейки.Той почуства топлина която го накара да се унесе.

Аки токущо беше зарязана от Текераки...тичаше разплакана към мястото,на което я беше нападнало преди време някакво животно...та дано това животно пак я нападне си мислише Аки...сега нямам основателна причина да живея....момичето плачеше и тичаше към мястото...когато чу някакъв странен шум....помисли си:"Дано това е нещо,с което мога да сложа край на живота си"