Гората

..

Това му достави голямо удоволствие итой пак се изчерви за кой ли път вече.Той се унесе в нейните прегръдки.

-Кенто какъв е този нож???-извика Аки
тя се уплаши и се сгуши още по силно в Сайръс
-Нали не си намислил нещо лошо?-попита Сайръс
И тримата гледаха странно...

..

-А за какво си дошъл?-попита Аки уплашено...
-Аз аз....мърмореше Кенто и още повече лъхаше на алкохол....

После насочи ножа към нея...след секунда го отмести към Сайръс...
-Кенто!-изкрещя Аки.
В този момент Кенто върна ножа към Аки.Въздъхна един път и каза:
-Съжалявам!

Кенто се бе появил от някъде.И носеше нож който явно бе купил от магазина за магически предмети.
-Аз те обичах.А ти как можа да тръгнеш с него.Личеше си че момчето бе
употребило доста алкохол преди да дойде тук.

-ЪЪЪ Кенто...каквото си наумил...не го правии....какво смяташ да ми направиш....Аки се беше уплашила...а Кенто гледаше кръвожадно

-Кенто недей моля те-каза Акилина
-Съжалявам!-каза Кенто и се затича към Сайръс с ножа в ръка...след което го наръга в корема.

-Аки бягай.Успя да само да каже той и загупи съзнаие и се свлече на земята.

-Защооооо?????Крещеше Аки...Защооо???Сега изгуби останалата обич която имах към теб...защоо??-Аки плачеше
-Аки обичам те-каза Сайръс,лежейки на земята
-И аз те обича....
Кенто стоеше и не знаеше какво да направи....
чу се един доста силен вик...Аки крещеше...
-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!!!!!!

..

-ПОМООЩЩЩ!!!!-Крещеше Аки...тря трябваше да спаси най-добрия си приятел и Сайръс....
-Боже,кажи ми че сънувам...кажи ми гоо....кажи че сега ще се събудя...
-НЕ!!!!!!!!
Момичето застана до двамата и плачеше много силно

..

Аки не знаеше какво да прави...нямаше как да помогне и на двамата...въобще нямаше как да помогне на никой от тях....беше твърде слаба...за да носи двама полумъртви..полуживи...момчета чак до замъка...
-Помощ..помогнете!!!-продалжаваше да крещи момичето

..

Минди беше чула писаците.Тя изтича до гората и завари Кенто и Сайръс да лежат в безсъзнание на земята..
-Господи...какво става тук!! Какво сте направили пък вие,леле..аки ти защо не изтича да викнеш някой..оууу Сайръс..какво?...
Минди не можеше да повярва на очите си.Тя се беше разтреперала и не можеше да измисли нищо..освен...клекна до Сайръс и каза силно "РЕДУКЦИО"..не знаеше дали тази магия ще подейства и дали ако подейства ще издрържи много време,но все ппак опита..кръвта спря да тече ..
-Аки побързай...да се опитаме да пренесем Сайръс до лекарското крило..и там да извикаме помощ..те ще се върнат и за Кенто..но Господи...защо сте се забъркали в тази каша..хайде Аки помогни ми-и Минди хвана Сайръс за ръзете и го повдигна..

Аш се появи от някъде - усещайки че нещо се е случило
-Минди? Аки? Какво по... О Боже! Сайлър! Кенто! АКЦИО МЕТЛА! -извика Аш и след няколко секунди долетя метла Аш се качи на нея и хващайки Кенто се понесе във въздуха към болничното крило - остави го в ръцете на сестрите и се върна - взе и Сайлър
Аки и Минди гледаха изплашено
-Доста хора ще си изпатят! - ядосваше се Аш летейки към прозореца на лекарския кабинет - ДОСТА! - повтори той видимо вбесен

Аки тичаше из гората и търсеше странните листа,който видя в видението си...само те щяха да спасят Кенто...мислеше си момичето....тя стигна най-високия хълм...клекна на земята и започна да търси листата в момента в който видя едни червени листа със странна форма и понечи да ги откъсне отново една светлина я обгърна и момичето получи видение...Сайръс...беше в лекарското крило в безсъзнание....след това отново видението показа листата и една чаша с чай...явно листата щяха да спасят и Сайръс...светлината угасна...момичето откъсна 5-6 листа и се затича към лекарското крило за да спаси гаджето си и най-добрия й приятел

Сайръс бе излязъл да се поразходи в гората.Беше рано сутринта и през това време повечето ученици спяха.Той седна и се облегна на едно дърво.Слънцето бе изтряло токущо и лъчите огряваха момчето през клонте на дърветата.Момчето седеше и се наслаждаваше на
хубавото време.Беше зложил белешка под врата на момическите спални
адресирана до Аки.Надявяше се тя да да я е получила.Не искаше някой
друг да се докопа до белешката.

Аки беше намерила бележката...набързо си сложи една къса поличка и едно потниче и изхвърча от стаята....запъти се към гората...и ето че там беше Сайръс...точно както пишеше в бележката....в нея също пишеше..."Обичам те слънциче"
Аки се доближи до момчето,но той не забеляза...защото беше с гръб към нея...Аки го прегърна изотзад и каза:
-И аз те обичкам слънчо!

Той хвана за ръцете и язавъртя така че да застане пред него.Тя го целуна по бузата и седна в него като го бе прекрачила с крата си.
-Здравей мило.Каза Аки.
-Здрасти.Едва успя да изпелтече момчето.
Аки беше много красива с тази поличка и този потник.
-Всичко наред ли е миличко?Попита го тя.

-Ами...не особено-измърмори Сайръс
-Защо какво има??-учуди де Аки
-Мхм....амии не знам как да ти кажа....

Физически изгелждаше много изморен имаше сенки под учите и изглеждаше отпаднал.
-Снощи цяла нощ не мигнах.
-Добре ли си?
-Да добре съм просто съм малко изморен.Каза той като се прозря.

-Ох миличкото ми-и Аки се сгуши в него..-защо не си спал снощи?-попита тя...а изражението и беше доста притеснено